Още при древните народи моногамията  е била много ограничена.Има свидетелства за полигамен начин на живот при много от буржоата и техните многобройни официални и неофициални връзки. Пример за това мога да дам с изградените хареми от многобройни жени,длъжни да задоволяват желанията на ислямски владетели. И до днес тези традиции се наблюдават в източните страни като напълно нормално явление. Но все пак всяка култура и религия проповядва различни морални принципи,при които повечето са в разрес една с друга. Християнството проповядва семейството като ценност и връзка между двама души,който да споделят живота си. Но до колко е възможно да се осъществи пълноценна връзка при днешните постоянни "подводнни камъни" на всякъде. Постоянните социални контакти могат да доведат до обстоятелства,които биха попречили на една връзка в полотворното и развитие. Нормално ли е днес да имаме връзка тип "приятел с привилегии" ," секс за една нощ" и прочие и до колко са се променили закономерностите сред семействата за това кое е морално и аморално. Разнообразието е хубаво нещо и помага на човек да бъде продуктивен и да не попадне в рутината на ежедневието.Но до колко това разнообразие с различен партньор е подходящо за връзка или това е част от модерните отношения. Но все пак мисля че романтиката и моногамията все още съществува. КОгато вярата ми в любовта на хората почти беше изчезнала случайно пътувах в метрото и какво да видя.Възрастен човек на около 70 години носеше огромен букет.На една от спирките слезе а там го чакаше неговата жена.Емоцията от щастието което изпита връхлетя мен и останалите пасажери в метрото. Чувството че след толкова години са все още заедно и се обичат е неописуемо. Преминали през трудностите на живота,дори и изпитанията на извънбрачните връзки те са успели да съхранят ценностите на брака.