Имам брат,който е с 10 години по- малък от мен. Винаги съм се опитвала да се грижа за него и да го наставлявам в избора му. Като по-малки избирах да му чета книжки и приказки от собственото си детство, който лично на мен много ми допадаха. Книги като " Малкият принц" , " Дядовата ръкавичка" , Патиландско царство" , " Пипи Дългото чорапче"и много други. Когато ги четях се потапях отново във вълшебството и магията на книгите. Исках и брат ми да почувства допира на емоцията от книгите. Всяка вечер се стараех да му прочета поне по една приказка.А той слушаше със захлас и очакване всяка нова книжка. Хубавото на детските книжки не е само случките описани в тях,но и поуките,които си вземаме от тях. Има такива,които ни учат да сме по-добри с хората около нас.Учат ни как да прощаваме и да не изоставяме приятелите си. Авторите им се опитват в най-ранна детска възраст да възпитат в нас качества и добродетели, които един човек би трябвало да има, за да е пълноценен.
  Бих препоръчала и Хари Потър.Макар и да съм в по-зряла възраст, обичам да препрочитам историите му.